В последно време все повече и повече гледам с тъга през прозореца. Преди време с невероятно желание и последните си пари закупих едно BMW, до тук нищо ново.(поредната история за някой луд романтик закупил представител на марката)Колата е 3-та серия от март 84-та, което автоматично я прави Е30. С огромен кеф оцених и според някои слабият четирицилиндров двигател с общ обем от 1.8 литра. Все пак по-лека предница и малко по-добър баланс. Да говоря за М10Б18. Оттам започнаха идеите първо за двигателя „Оу да ще бъде турбо, ще се сложи МегаСкуърт, ще се направи един кейдж, и автомобилът ще бъде улична бегачка със скромната мощност от 200-250 коня“, леки раздувки, ама ако може да не са като на м-ките, че станаха много масови, леко снижено окачване, ама в началото за по-евтино само с пружини, пък по-нататък и може би койловъри. Добре звучи и сега, само дето след сблъсъка с реалността – не точно. Колата беше с име на проекта „Rusty“ , което не беше случайно. На доста ключови места същата беше ръждясала, на други такива прогнила, което в началото не ме плашеше. По-късно минахме и на идеята с тръбното шаси и простото поставяне на купето върху него, както се прави на голяма част от състезателните автомобили, за да може поне да не спасяваме конструкцията, която с малкото средства възможни за влагане не можеше да бъде върната в заводско здраве.
Една постоянна битка се водеше в главата ми, а часовника тиктакаше. Колата беше раздробена на части. Салонът беше премахнат, врати, предни калници, разкачена електрическа инсталация и т.н. Виждали сте го. По-късно беше изрязана и по особено груб начин наваряваната предна маска с идеята просто да се направи с тръби за по-лесно обслужване при събитие на пистата. Е да, ама само дето я отрязахме. Работа, лекции, ангажименти и възникна следващ проблем. Освен оскъдните средства и пълната липса на време… Да замразен проект, а по план трябваше вече да сме на финалната права. Сега вече и ново десет трябва и гражданска, данъците летят и така нататък.
След това започнах да се оглеждам. Гледах хората и се чудих как успяват? Как някак си заделят средствата вместо да ги пилеят насам-натам и ги инвестират в колите си? При всяка една възможност са в гаража/сервиза и правят нещо по автомобилите си без значение дали е голямо или малко. Как страстта им към возилата се постига с пот, жертви и мъки. Тогава осъзнах, че моят подход дори и с много ентусиазъм, идеи, знание и опит му липсва нещо много важно. След това премислих нещата, докато колата загниваше в гаража.
Това са моите основни съвети за Вас, които за пръв път започвате, както и за тези, които са се забутали в творческа или финансова дупка.
- Ясен и стриктен план, който да се следва. Някакъв график за работа с крайни срокове, които да не са просто определени дати от месеца, а реални такива. Дисциплина му е майката!
- Списък с нещата, които трябва да бъдат закупени, реални цени, които по възможност да бъдат завишени. Винаги е по-добре да останат отколкото да не стигнат.
- Към точка 2 също се добавя нужната апаратура/инструменти, от сериозен комплект тресчотки(различни размери) с безброй много вложки, ключове, бормашини, флексове, шмиргели, телоподаващи, електрожени, така и специализирани инструменти. Все пак центровка може и на око, ама не винаги е добре, а понякога дори фатално за основните части в двигателя.
- Достатъчно знания и опит в средата: механика, авторепаратура, двигатели с вътрешно горене, машинни елементи, аеродинамика, физика, химия, пространствено мислене и въобще сериозна теоретична и практическа подготовка ако ли не бюджет за ситуации тип „проба- грешка“(Е сега няма нужда да сте ракетен физик, но колкото повече знаете толкова по-добре за вас и вашият проект.)
- Майстори и приятели за моментите, в които един човек не стига или просто не знаете как се прави.(Пък и в компания на приятели е по-забавно.)
- Учете се от грешките на другите! Не че съм съгласен с твърдението за невъзможните неща, но има някои решения на проблемите, които не са толкова добри. Онлайн пространството е пълно с примери за неуспешни проекти. Форумите са Ваш приятел. Просто зависи, на кое обръщате внимание.
Това са част от съветите, които мога дам от личен опит, предполагам и други хора също. Много от хората занимаващи се с това не случайно се наричат специалисти и изкарват прехраната си работейки това. На някои цял живот е минал в поддръжката на определен брой от устройствата работещи в автомобилите и както всички знаем „Практиката води до съвършенство“! Не ме разбирайте погрешно, голяма част от нещата, които се правят могат да се направят от всеки един от Вас, разбира се това е възможно при голямо желание, време, учене и практика. Някой път става веднага, а някой път не…
Пожелавам Ви приятно четене в раздел „Направи сам или DIY(Do It Yourself)”, където ще се опитаме максимално да покажем, как го правим ние, професионалистите или обикновените хора, с какво вложение, какви резултати се получават и дали може да извлечем повече от малкото.
