Карбураторът е едно от най- важните устройства в автомобилите и въпреки, че в днешно време е отпаднал и предал щафетата на модерните инжекционни системи. Той все още може да бъде срещнат в старите автомобили, а емоциите които може да създаде това устройство са митични(„старите“ състезатели казват, че звук като от карбураторна кола няма). Ще погледнем основна информация за смесообразуващото устройство, като по никакъв начин няма да покрием всички вариации и информация около тях. Просто е невъзможно да се обедини всичко без да заприлича на някоя книга или по-точно учебник.
Първото нещо, което трябва да изясним е каква работа върши. Кратката версия:
– ограничава въздушния поток към мотора и в зависимост от него вкарва и гориво.
Добре де, защо?
-Защото за изгаряне са нужни две неща – запалимо вещество и кислород (опита със свещ захлупена с чаша).
Какво е сложното на устройството?
-Това, че то определя точно колко бензин и колко въздух да постъпи в двигателя, за да той работи оптимално. Тоест вече имаме и фактор съотношение на кислород към гориво, за да не прахосваме ценният продукт.
Защо е отпаднало като устройство в модерните коли?
– Защото неговият принцип на работа не е изключително точен и това води до увеличен разход на гориво, както и до повишени вредни емисии.
До тук добре. Как едно парче „желязо“ прави това? Машинката е изключително сложна като принцип, а всъщност е съвкупност от множество прости, но гениални решения. Тя изисква много сериозни познания в сферата на физиката, механика на флуидите, леенето и въобще, нека оставим тази работа на цеховете, а ние им се любуваме. Първите създадени устройства са били на изпарителен принцип, като почти не са останали представители на този вид. Най-разпространени са пулверизационните, тоест чрез пръскане през малка дупка и с налягане течното вещество се разпрашава. Това е и момента, в който горивото се среща с потока въздух и започва тяхното смесване за да достигне то до цилиндрите.
Основни компоненти изграждащи карбураторите:
– Дроселна клапа – определя обемът гориво-въздушна смес постъпваща в двигателя.
– Дифузьор – Стеснение на карбуратора служещо за ускоряване на въздуха.
– Разпръсквач – малка дупка, намираща се в най-тесният участък на дифузьора, през която се впръсква горивото.
– Поплавък – определя количеството бензин в карбуратора.
– Горивен жиглъор – зависим от поплавъкът, той пропуска гориво в горивната камера на карбуратора.
Както и да го погледнем това устройство решава множество проблеми около храненето на бензиновите двигатели с вътрешно горене. Една велика частица от автомобилната история, която не трябва да се забравя и въпреки напредването на технологиите и постепенното отпадане още от 80-те години на миналия век, тя е просто доказателство за гениалността на инженерите… пленител на сърцата на автомобилистите и една незабравима емоция.
