Датата е 20.10.2024…Часовникът тиктака, задръстването на Цариградско е поносимо с изключение на отбивката към Горубляне. Учудващо обаче отнема точно 2 светофара да направя левият завой към Интер Експо Център – разбира се свободни медийни пропуски няма – трябва да се заявят онлайн, но както и да е. След доста търсене се намира и паркомясто, а лудницата отпред е огромна, коли, охрана, Полиция, хора щъкащи като мравки. Обичайната история.
Отвън множество мострени автомобили очакващи Ви за пробно шофиране по думи на други 120-150, на пръв поглед около 40-50. Разбира се характерно за демонстрационни бройки наточени с екстри и редки изпълнения.
Влизане вътре кратък брифинг – BMW, Mercedes-Benz и Porsche не участват. Интересно решение, но все пак да не забравяме, че от Covid-19, насам изложенията не са това което бяха. Лично за мен тъжно, защото са от марките, които все още сериозно държат на имиджа си и се придържат към стила си ще отсъстват, но това е живота – комерс и икономика.
Ще си призная това е навярно първото изложение, което приемам транзит или казано в прав текст – оглеждам, щракам и бягам. Не чакам по 30-40 минути да се разкрие златната възможност за един перфектен кадър. Не мисля прекалено много и не мъкна 2 куфара техника, а само една чанта. А най-смешното е, че снимано на същата дължина, както първото 50мм.
След, бързото минаване през залите навярно всичко под час си мислех дълго дали да напиша статия или просто да кача снимките във Facebook, но се чудех какво ме трогна от изложението и дали имаше нещо „уау“. След дълги размисли, докато си миех бангията и по-късно сглобявах една стара Дачия Докер се покъртих от паметните нещата – Ford GT(защото го видях в цялата му прелест), Range Rover Sport, Toyota Corola Sports Touring, Lexus LBX, Renault R5, И личното ми мнение е доста криво. Нещо ново, което да ме впечатли не открих. За бога първата коля, за която се сетих беше Toyota Corolla, не Supra, не Celica, a нормален семеен автомобил… Накъде отиваме хора…Тук-таме някой детайл, напомнящ наследство, някоя друга марка, която все още си е запазила собствената идентичност – Land Rover, Volvo, Skoda, Toyota, Mazda, Lexus, Fiat…
Това вече е дълбоко ми лично мнение, но от представените коли имаше не повече от 10, които ще имат някаква стойност или ще представляват интерес след време – чисто дизайнерски, тук дори не говорим за ежедневна употреба или поведение. Браншът или поне масата иска шарени яйца с лъскави екстри – просто потребители. Без закачки, без характер, без стойност, без душа…
Тежките думи или изложението му липсваха пилотни автомобили показващи върха на сладоледа, който е далеч от джоба на масите или за мен автомобилният дизайн е в тежка криза.
В сферата на услугите и на частните проекти, определено имаше добри щандове, който покриваха голяма гама от потребностите на един собственик на автомобил или ентусиаст. – Инструменти Milwaukee, Bosch, DeWault от Kammarton, ремонти, диагностика, Paintless Dent Repair, рециклаж на множество компоненти Приветливи хора, позитивни, разговарящи с минувачите активно без значение дали е дете или възрастен човек и по-хубавото е, че това не беше просто бизнес, а беше до голяма степен същността на хората зад услугите.
В резюме – много кич без дълбок умисъл, силно присъствие в сферата на услугите. Липсващи ключови марки. Липса на Суперколи, които да подкачат новите ентусиасти. Отивам в гаража да гледам старите железа и да се любувам на дизайнът и. Продължавам да се бутам из проектите на хората, които като че ли знаят много по-добре какво искат от колкото големците в криза.
Без лоши чувства всичко е икономика и мода.
С уважение,
Илия Ангелов
